Денят е хубав,но немирен,
а някак съм особено спокойна
и само твоят образ невинен
безпокои душата ми нестройна.

           Къде си ти? Какво ли правиш?
           Питам аз с очи лъчисти
           и трябва ти да забавиш
           отговора на въпросите ми чисти
.
 Не чакам този отговор от теб,
сърцето ми не трепва неспокойно,
защото всичко във живота е вертеп
и хората не обичат равностойно.

            Достатъчно ме ти измъчи,
            до болка жестоко ме изтерза,
            но сърцето ти трябва да научи,
            че те обичах без капчица лъжа.

Това направи се,че не разбираш,
макар ,че го усещаше добре
и трябваше да махна с ръка
на теб,на моето момче.

              Денят все още се усмихва,
              усмихвам се и аз , но с мъничко тъга,
              и  всякаш природата се развихря
              за да заличи несбъднатата ми мечта!