Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2008 23:23 - ИЗПОВЕД
Автор: deili Категория: Тя и той   
Прочетен: 1918 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 13.12.2008 23:27


Щастието сякаш от мен се изплъзва,
като пролетен цвят от дъжда разпилян.
Колко е страшно да се чувстваш ненужна
и сред хора да бъдеш самотен и ням.

Времето бързо лети,отминава,
болката сякаш отровна стрела,
сърцето пронизва,но то оживява
и после оставя дълбока следа.

Любовта догорява,но отново се ражда.
По силна е тя от смъртта
и внезапно усетила жажда
тя се измъква дори от пръстта.

И живота пак се повтаря 
във този жесток кръговрат.
Веднъж съдбата път ни отваря,
а после чакаме на прашния праг.


Тагове:   изповед,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. henzelski - Е,
14.12.2008 17:45
то пък ако е само едно и също, омръзва...;)
Хей, Deili, я се усмихни! Какво жестоко има в кръговрата на сезоните, например? Досега никой не се е оплакал от него...;)) А на съдбата това и е работата - да разнообразява живота ни. И отвреме-навреме да ни подсказва, че няма кръговрат, който човек да не може да разкъса.
цитирай
2. prostomaria74 - deili
14.12.2008 22:54
колелото се върти и връща
и Света се преобръща
щастието щом ти е в сърцето
нека е небето светло
дните да са цветни
като лятната дъга
имаш любовта пази си я!
цитирай
3. deili - prostomaria74
14.12.2008 23:11
Благодаря за хубавото стихче.
Хубава вечер
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: deili
Категория: Тя и той
Прочетен: 136041
Постинги: 34
Коментари: 168
Гласове: 6733
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031