ЗА първи път ме ти така унесе.
За първи път така се влюбих в теб.
За първи път аз болката усетих.
За първи път и радостта по теб.

Защо си тръгна толкоз неусетно,
защо не чу плача ми във ноща,
защо разби сърцето ми горещо,
защо със чувствата се подигра?

Незная аз,но може би си прав
Затуй замина си така,
но мойта женска обич бе голяма,
голяма е и моята тъга!

Красива е жената
не само със снагата,
но и с душата.
Когато стих съченява
това добре проличава
и четеца удивлява,
че обич голяма
в сърдце, душа има.