Аз гледам снежинките бели:
те нежно навън си летят ,
минута едва са живели,
а тук свършва техният път.

Аз също към тебе пътувам,
не с някой магически влак,
аз просто по тебе тъгувам,
тъй както белият сняг.

Пътят ми свършва при тебе,
сърцето ми спира за миг,
то твоето иска да вземе,
денят да е зимен-велик.

Аз гледам снежинките бели,
тъй нежно навън си летят,
какво от света са видели,
щом идват при нас да умрат.